ЕДНА ОТ МОИТЕ БЕЗЦЕННИ СРЕЩИ!

Вече осем години имам благословението да общувам със стареца Кирил Светогорец — човек, който е прекарал почти целия си съзнателен живот на Света гора.
Той пристига в Градината на Пресвета Богородица едва осемнадесетгодишен. Днес, 61 години по-късно, все още е там. А когато го попитах дали съжалява за нещо, отговорът му беше прост и разтърсващ:

„Съжалявам само, че не дойдох още по-малък…“

Благодарение на стареца Кирил узнах някои от ценните факти за живота на свети Паисий Светогорец, които поместих на страниците на най-новата си книга „АНГЕЛ В РАСО“.

Но дядо Кирил носи в паметта си и още едно безценно свидетелство. Той лично е познавал папа Тихон — духовния отец и изповедник на свети Паисий, прославен през февруари от Църквата като свети Тихон Атонски.

През май отново посетих стареца Кирил. Именно тогава беше направена и снимката, която споделям с вас. В разговора ни той се върна назад във времето — към своето ранно монашество и към срещите си със стареца Тихон.

Думите му прозвучаха като изповед:

„Бяхме малки, глупави и неуки деца. Като новодошли обикаляхме от килия на килия. Помагахме на стареца Тихон, защото беше много немощен, и му пренасяхме дърва. А можехме още тогава, в ранната си младост, да придобием толкова голяма духовна полза…Не го разпитвахме много, не го безпокояхме. Но ясно си спомням как устните му непрестанно шептяха нещо. Едва по-късно разбрах, че той постоянно е пребивавал в молитва.“
Представете си тази картина.

Един немощен старец в бедната си атонска килия. Млади послушници носят дърва, движат се около него, без да осъзнават напълно до какъв човек се докосват. А неговите устни тихо се движат — миг след миг, ден след ден.

Не разговор със света. Разговор с Бога.

Понякога човек разбира величието на една среща едва години по-късно. Едва когато времето отмине, осъзнаваме, че сме стояли близо до святостта, без да я разпознаем докрай.
Днес старецът Кирил пази тези спомени като живо свидетелство за един от най-тихите и смирени Божии угодници на Атон.

А аз имах възможност да чуя тези думи лично и да ги съхраня за теб, скъпи мой читателю книгата на „АНГЕЛ В РАСО“.

Защото историята на светците не принадлежи на миналото, а на бъдещето.

Тя продължава да живее в спомените на онези, които са ги познавали.
—————-